Да се омъжиш в понеделник



В късната съботна привечер,от автобуса, като от рог на изобилието се изсипва пъстра екстравагантна тълпа от момичета Феерични,ослепително красиви и най-кзкусителни момичета, със зачервени от свежия въздух страни,със светнали очи.предчувструващи и мечтаещи за удоволствия. - Удоволствия: обещани от святкащите.примамливи светлини на хотелите, баровете и дискотеките; удоволствия, обещани от свободният уикенд, от дребничката парична сума - заплата,взета в края на месеца и поставена в поизтъркана дамска чантичка... Удоволствия !

От редиците с ретротаксита,наредени на площадката пред централния представителен хотел се отделя лъскав червено-черен, огромен автомобил: "Ролс – ройс" - възстановен модел от1937 г.

Никелът и боята върху него лъщят, а от монтираните в местото на тромбите високоговорители се лее музика.Зад масивното предно стъкло се е сгушил дребничкия Пешо - възстановител, шофьор, монтьор и собственик на автомобила.

Ролсът се влачи бавно, величествено; влачи се като едро и расово куче, което следва господаря си.

А господар той има, ако не е постоянен, то поне е временен - за тази нощ !

За тази нощ господарят на автомобила е един елегантен и мургав господин, с черна вълниста коса, мазно и лъшящо лице и рунтави мустаци около които играе нахално-угодническа усмивка.

Господинът е чужденец. Той вероятно е арабин. Тук ги има много.

Малкото площадче пред хотела, върху което е разположена местостоянката на такситата заедно с излизащите от него пет алеи, прилича на длан.-това е дланта на някакъв огромен и страшен великан – великан магьосник, хищно разтворил пръстите си, за да сграбчи прииждащите момичета.

Ролсът, червен и огромен,пълзящ по един от тези хищно разтворени пръсти-алеи е като голяма калинка - грозна, метална и отвратителна. Тя като че ли всеки момент ще разтвори ципести, ламаринени криле за да излети: " Калинке-Малинке ! Кажи за кого ще се омъжа ? Калинке-Малинке, кажи... "

...

- Рени, помниш ли че този "Бинго"и миналият път беше с нас ? Пак се е довлякъл... - отбеляза Соня.

- Нека да се влачи,- каза Рени - като си няма друга работа ! Аз нали си имам Жоро ? С него ще се омъжвам, в понеделник !

-Хе-хе, Жоро ? Жоро е в момента войяик, а пък този тука е гъбав от долари….пък май изглежда и доста глупав ! -провокира я Кети.

- Нека ! Може и да е гъбав, а може и да е гърбав, не ме интерисува.. - потрепна Рени - Пфу, не го ли виждате колко е грозен ?

- А вярно ли е, че твоят Жоро го приели да следва?-запита с невинен глас Соня и примигна както нощна сова срещу мъничка полска мишка.

- Вярно, е, и какво от това? - озъби се Рени.

- А, нищо, само гдето, докато следва, двамката с него ще си умрете от глад !

- И от любов !

- И от бебета !

Всички ее заливат в малко необичаен смях.Рени ги изгледа,но вместо да отговори, просто премълча.

...

Жоро и беше приятел…Отдавна….Работеше, печелеше добре,искаше да се оженят... След това отиде войник… От начало, тя се мотаеше редовно на свиждане из казармата, после, чувството като че ли поизбледня. Всъщност нишо не се беше променило, само тя, като че ли живееше в унес, всъщност нито не се беше случило, всичко е както преди, всичко е по старому...

Добиър виечер, госпозици !

“Бингото”, се беше довлякъл.

- О, Али ! – пресрещна го с фалшива радушност Ани - Как е твоят пророк и неговият Аллах ?

- Добрие е, добрие е, госпозица Ани. Аллах обитцса красотата ? - пръхтеше от любезност “Бингото”.

- Хм ! Виж ти, значи не бил чак толкова глупав този твой господ - замислено каза тя - Ами как си ти с паричките, от ония, "зеленичките", а ?

- Доб-рие, добри е, пари има...Слава Аллаха !... Аз дзжелае да кани Вас в дицкотека " Тцирените" !

- Може би искаш да кажеш "Сирените", ясно, но само мен ли искаш да поканиш, Али ? - Ани присви кокетно ресници.

- О н`ие, н`ие, вситцки, разбира се ! Аз харесва най-много гозпозица Рени, но иска да кани вситцки в "Тцирените " ?

Готово бе, сладур ? - изврещя Соня.

Накачулиха се “ Ролс – ройса” и колата потегли:

Пешо, карай към "Сирените"и дай малко повече ряз на тази музика 1 - заповяда Ани.

Дадено бе маце ? - проблеснаха в полумрака зъбите на дребничкия Пешо.

...

Покрай безлюдната и черна плажна ивица морето глухо бучи. Върху едно изхвърлено и забравено през деня водно колело вълните притъпено пляскат,както пластмасов тас в градската минерална баня.Нащърбена луна е увиснала в далечината,като дефектна реклама над водата, а към нея, във вечерната маранива мъгла се влачи дългата и следа- опашка; влачи се, като дирята от изгорели газове след някой стар автомобил.Двигателя на Ролс-ройса мърка, като Сониния котарак, а двете му тромби-тонколони неистово крешят, както Сонинте папагалчета, които котаракът е посегнал да налапа.

Пред дискотеката е фрашкано, няма места, “Бингото” урежда работата с неговите зелени... Ей, ама страшен е този “бинго” ?...

Вътре в бара, до бар-плота стоеше Джани.Със златни украшения.Те бяха една от примамките за няколкото невръстни,седемнадесет-осемнадесетгодишни копелдаци, полумъже-полуюноши, насядали като кученца наоколо.Тези полухлапета го гледаха с алчен и хищен поглед.Този поглед разкъсвате златните висулки по гърдите му, масивната златна верига върху дясната му ръка, скъпоценит клипс върху лявото ухо.

За Джани, това едва ли не, беше удоволствие. Той се чувствуваше,като заек,попаднал в компания на плъхове от канализация.

За дребните хищници, които г с заобикаляха, напротив: Джани е богат човек; Странно, как така повечето от хомосексуалистите дошли от Запад на почивка в България са все богати ?

Върху масата има всичко: уиски,ядки, фъстъци, шампанско, хубави цигари, шоколади - все лакомства достойни да привлекат и задържат вниманието на зобиколилите го...

Всеки от тях, от тези малки и мизерни мършоядни може би щепе да избяга, ако беше сам, но това, че са много, почти цял волейболен отбор ги окуражаваше, даваше им сила.

Как се кривеше и кълчеше само, гадният му педераст ? Показваше разни непристойни жестове, опитваше се да се хареса ту на един, ту на друг от тях; въобще, стараеше се...

Един възрастен, недебел мъж, с черна грижливо сресана и намазана, с брилянтин коса, опитвате да се хареса на няколко гадни хлапета.

Ние съжаляваме хомосексуалистите и понякога се опитваме да им помогнем !?

А дали наистина ги съжаляваме ?

- Еи, вие до кога ше се заплесвате с този ? - край масата, запъхтяна от танците, като скутер от плажната охрана премина Кети.

- Нали го виждаш, черпи ! - изсумтя някой.

- Черпи ? - присмя се тя, - Джани я изгледа ревниво.-Да сте виждали случайно Жоро, Рени го търсеше ?

- Ами...не е успял да изчезне от казармата... Ти сега к`во ш` правиш ?

- А не, само без тия ! Гледайте си вашата "мамичка" ? -изкикоти се тя. - Хайде, чао ?

Кети отмина. На вън, на терасата,край една влажна от мъглата маса Ани е много убедителна. Рени се противи. Противи с като коза или като народен депутат срещу.съмнителна коалиция, уж се противи, а мирише на консенсус:

-Виж. какво, много е проста работата ! - настоява Ани – “Бингото” е влюбен в тебе, или поне се преструва. Излизаш,спиш с него и той ти дава доларчета.Много просто нещо, какво толкова се мусиш ?

- Ами Жоро ?

- Жоро ? Жоро си е Жоро, а “бингото” си е бинго! Не смесвай нещата ! Ех, да ти имам красотата ! Защо ли Господ ти е дал толкоз хубост, като си толкова глупава ?

- Ама Ани, страх ме е ?

- Стига бе ? Ето, вземи !

- Какво е това ?

- Нищо, такова, лекарство, казва се " Постинор", изпиваш две таблетчици от него и след това можеш да си изповърнеш червата... Не бой се бе ! Лекарството е специално за това.

- Ама Ани, аз... Не съм такава ?

- Каква си ти бе, каква си... Знаеш ли ти каква си ? Ти си една глупачка, дето по цял ден виси в онзи мухлясал склад на пристанището и прави мили очички на разни дебели лелки и на разни изкуфели, мераклии началници, и всичкото за едно сто лева, до кога бе, а, до кога ? Знаеш ли ти каква си?... Вземай ? Ех, защо ти нямам красотата ?

- Не знам бе, Ани, страх ме е !

- Не бой се, по-смело ? Аз ще поговоря с него.Една баня и си чисто нова. Хайде, глупачке ?

... Как го каза тя? "Дърти изкуфели началници"; "мухлясал склад"... Ами то си е така ? Така си е ? Истина е ?…

. . .

Нащърбена луна осветява стария и притихнал “Ролс-ройс”, паркиран сред гората на една полянка в горичката на курортното градче. Мястото е закътано, в страни от основното движение.

- Пешо, пусни вода ? - казва арабинът

Пешо се измъква от колата с привичен жест и се отдалечава." За отцепление",както би казал Жоро...

Рени се е свила в ъгъла на широката задна седалка.Тя трепери.Не знае точно защо.Може би от страх, а може би от хлад. Нощта е хладна…

Арабите вярвали- луната влиза и излиза от ръкава на Мохамед. На светлината на тази все още не влязла Луна; в ръцете на арабина срещу нея блести новичка,стодоларова банкнота.

Ръката, черна и космата, заедно с банкнотата бавно се промъква в деколтето на роклята,пълзи между гърдите и корема, все по-надолу и по-надолу.

Някъде по пътя на тази ужасна ръка, вече изоставената банкнота все още продължава жално да прошумолява…

Изведнъж притъмнява.Става тъмно,като в рог. Старите пружини на тапицерията протяжно и унизително заскърцват.Луната е влязла в ръкава на Мохамед...

. . .

В черното,нощно небе над главата на Пешо шофьора звездите мигат като развалена мореходна сигнализация.Червеното огънче от запалената му цигара им отговаря, като някакъв космически светофар. В черното нощно небе над главата на Пешо шофьора звездите сипят своя космически шепот...

Да, може би за някого звездите биха шепнали, но всеки случай не и за Пешо. Неговата работа е да изчака, да "престане скърцането“ и след това да си прибере парите и колата.Така е то! На когото не му харесва, нека да си търси другаде работа !…

Космическият сюнгер, съставен от милиардите звезди попи и тази прашинка от човешко унижение, надежди и страсти, както може би бе правил с мъдростта, лудостта и страданието на милиардите човешки същества, живели хилядолетия преди нас.

Космическият сюнгер,съставен от милиардите звезди е подобен на клетка,затворила долу на земята човешките съшества; клетка, в която тези същества се унижават, страдат, и самоизяждат; Клетка – решетка - със звездни отвори, през които само на малцина е дадено да се проврат и да изплуват на възбог - във висините...

. . .

В началото на дълга асфалтова алея, в края на превалящата нощ, се чува шумна глъчка от затваряща дискотека.Врявата, смехът и закачките бавно приближават.

В края на същата алея, край едно възниско фонтанче-чешма, едно раздърпано и измъчено момиче жадно пие от течащата вода. На земята край него в светлината на една примигваща луминисцентна лампа, заместила изчезналата луна, блести изхвърлена опаковка от лекарство.

Глъчката приближава.

Момичето се изправя и тръгва срещу тълпата.

От там я посрещат с крясък:

- Хайде бе, Рени ! - весело се провиква Соня - Къде ходиш цяла вечер ? Твоят Жоро дойде с един негов приятел и те търси, а ти, къде ходиш цяла нощ бе, проститутко такава ?

Рени я поглежда с мътен поглед, олюлява се, залитва, обляга се на рамото и с една ръка,а с другата се хваща за гърлото, извръща се и повръща на тревата край алеята. 




http://strannik.hit.bg/