Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2006 14:52 - Re: Да се омъжиш в понеделник
Автор: 4ernakotka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3150 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 01.11.2006 12:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ето моя вариант на продължението...

-------------------

image


Изминаха 3 години.Рени живееше ден за ден. Не броеше по колко пъти на ден скърцаха пружините на скъпия матрак в стаята й. Някакви хора влизаха и излизаха от стаята й. Не помнеше лица, не помнеше имена. Те сами се връщаха при нея след седмици, месеци.
Беше сляпа за луксозните мебели, за апартамента като кралска обител. Возеше се в скъпи коли, караше лъскав мерцедес. Имаше пари - толкова пари накуп беше само сънувала.
И все пак нещо й липсваше.

Вечер заспиваше с мисълта за Него. Болката от спомена режеше сърцето й като нож. Въртеше се до късно през ноощта,неспособна да заспи. Пиеше за да забрави.
През деня с натежала от махмурлук глава, посрещаше клиентите си. Усмихваше се с празен поглед. Сгушена до нечие космато рамо тя не мислеше за нищо. Само броеше минутите когато той ще свърши и ще си тръгне. После пак и пак. Така денят неусетно се изтъркаляше за да дойде нощта...

В някои вечери при нея идваше Али. "Бингото" винаги намираше време да прекара всяка нощ с нея, когато идваше в България. Пристигаше с кашон шоколади Линдор и Тоблерон, уиски,стекове с Давидоф и Малборо и разбира се - златен накит за Рени. Водеше я по клюбове, пиеха до ранни зори, а после се будеха в леглото й с натежали от махмурлук глави. Сутрешен секс, баня и Али тръгваше, за да се върне пак. В края на седмицата на нощното й шкафче дискретно поставяше дебела пачка с банкноти в евро. Никога не я питаше колко да й плати, никога не говореха за пари. Но винаги имаше "бакшиш"...

-----------------

Сякаш вчера беше, когато сърцето й се разпръсна на хиляди парчета, и не можа да ги събере.Жоро не й прости това което бе направила в онази нощ. Обърна й гръб. Остави я сама. Реката на тъгата я повлече, затъна в дълбоката дупка на греха. Останала сама, Рени се примири...
Сякаш вчера беше когато с Ани пиеха кафе в луксозно кафене, и Ани й съобщи, че след месец Жоро ще се жени. Разказа й за клюките, които бе научила от приятелите му: Жана живее в Америка, родителите й са фрашкани с пари, работи като фотомодел и даже има изяви в Италия, Германия. Научи от клюките, че на Жоро му предстои да замине нататък. Ще учи графичен дизайн в елитен американски университет в Чикаго, ще работи в фирмата на бащата на Жана.
Рени се разплака едва когато остана сама. Взе бутилка уиски и си го изпи сама в празната стая. Беше минала една година, откакто не беше виждала и чувала Жоро. Толкова ли бързо я бе забравил? Толкова ли бързо бе подарил любовта си на Другата...
-------------

Беше петък 13-ти. Фаталният петък. Студен вятър брулеше косите на Рени. Ръмеше дъжд. Ледени капки се блъскаха в лицето й и се сливаха със сълзите й. Край. Всичко свърши...

Промъкна се на пръсти в ритуалната зала. Сля се с тълпата от роднини и приятели на младоженците. Жоро в бял костюм, елегантен и неознаваем. Булката като извадена от модно списание - висока и стройна, красавица.
Когато младженците се подписаха и сляха устни в едно за първата брачна целувка, Рени не издържа и хукна към вратата, плачейки. Разблъска хората, за да си проправи път, и създаде малка суматоха. Но не й пукаше. Не виждаше, не чуваше нищо в този момент. Не забеляза че Жоро гледаше към тълпата която й проправяше път да мине и я видя.

-------------

и ето пак беше петък, пак беше 13-ти. Но бяха изминали 2 години оттогава.
Рени и Ани бяха решили да се покълчат в Планета Пайнер. Толкова рядко излизаха, всяка заета с ежедневните си работи. Ани, разбира се беше заобиколена от приятели, тук беше и богатия й любовник.
Седяха на запазенто сепаре за ВИП гости и пиеха марково уиски, когато в полумрака на клуба Рени Го видя. Ани също. Рени гаврътна на екс чашата си с уиски и любовника на Ани й сипа още. Изведнъж Ани изчезна.
Докато Рени се давеше в алкохол, да затъпи болката, да се моли да не дойде при тях, Ани се появи и Жоро я следваше.
- Жоретооо - обяви усмихнато на всички - скитникът се завърна а...
- За седмица-две - усмихна се Жоро - ... Баща ми е в болница, в интензивното... Та дойдох да съм до него...
- хайде сядай...
- аз съм с приятелите..
- викни и тях де... колкото повече по-добре - чуруликаше Ани.
Скоро сепарето стана тясно. Рени се свиваше в ъгъла си. И мълчаливо го наблюдаваше. Беше си пуснал дълга коса. Черните къдрици палаво обсипваха раменете и гърба му. Лицето беше променено - изпито, брадясало. И все пак беше секси. Гледаше я с умислен поглед и мълчаливо пиеше чаша след чаша.
Какво ли мислеше. Дали го измъчваха въпроси,както мъчеха и нея. Дали я мразеше? Затова ли избягваше да срещне очите й, да я заговори.

Рени не издържа. Извини се че утре трябва да става рано и пое навън. Когато нощния бриз лъхна в лицето й, Рени жадно вдиша от него. Мракът я обгърна и успокои. Запали фас и се облегна до мерцедеса си, бавно изтрезнявайки. Потъна в мисли и не чу стъпките до себе си.
- здравей. - плахо каза Жоро.
- здрасти.
Рени откри че не може да заплаче, че не може да избухне в истерия защо й бе причинил всичко това. Отдавна бе изплакала сълзите. И с какво право да го обвинява, та нали тя беше тази която го нарани. И ето, вместо да я засипва с обиди, той идваше плах и смирен.
- май има доста неща да си кажем.
- май... а дали трябва да ги кажем... а дали вече думите не са излишни и не тежат като камък между нас. - тихо каза Рени.
- ако беше така, нямаше да съм тук сега...
- а защо дойде?
- защото исках да те видя поне за миг... дори това да ми причини още болка.
- тръгвай си... и аз ще тръгвам... така е по добре и за двама ни.
- не... имам по-добра идея... но мие нужна колата ти, та нали аз стъпих на родна земя слизайки от самолета...
Качиха се в мерцедеса, Жоро подкара. Между тях цареше гробна тишина. Минаха покрай един денонощен магазин и Жоро, все така мълчаливо слезе. След малко се върна с торба. Рени не попита нищо. колата пак потегли. Скоро излязаха от града и поеха по един черен път, водещ към морето.
 Колко пъти бяха вървяли по този път, бягайки от суетата на деня, от лудницата в града и в училище, от скуката с приятелите. Нямаше ден,нямаше нощ. Само да решат и тръгваха. Пеша, след 4ас бяха на пустия плаж. Пиеха евтина водка, кола и хрупаха ядки - събрали стотинките от касичките си или Жоро пребъркал джобовете на татко или мама. целуваха се и правеха секс на одеалото, докато вълните нежно се плискаха в брега. После се прибираха с натежали от умора крака, но доволни и щастливи.
А през зимата се криеха в мазето, и пак секс...
Господи, не можеше да си спомни какво е да правиш секс с Жоро. 

-------------------

Скоро пристигнаха. Рени събу обувките на висок ток и зашляпа по студения пясък, Жоро я следваше мълчаливо. Седнаха на кея. Не беше по дънки и маратонки, както винаги когато идваха до тук, но Рени седна по турски - както в доброто старо време.Жоро извади от торбичката - кола, водка и кашу, и любимия шоколад на Рени - милка с лешник. Рени беше забравила кога за последно беше хрупкала този шоклад, вече хапваше Линдор, но си замълча. Не искаше да разваля изненадата на Жоро.
- наздраве. - едва сега каза Жоро
- както в доброто старо време, а - усмихна се Рени
- да... нека поне тук да забравим болката и всичко което ни дели от онова старо време - тихо каза Жоро
- нека... така е по-добре...
- нали... от години чаках този миг... да те заведа пак на нашето място, и пак да пием както някога... направо от бутилките.
-добри времена бяха...
- да...
Рени зарея поглед в морето. Не мислеше за нищо. Беше забравила болката, отчаянието. Повя леден морски бриз и Рени потрепери, сви се в якето от лисича кожа и отпи от бутилката с водка.
- времето ни състари, а... - прогвори Жоро.
- да... доста преживяхме...
- аз си знам какво ми е било... ожених се за да не мисля за теб,заминах за да те забравя... исках да те намразя ... но не успях... - погледа му потъмня, зарови пръсти в косата си и затрепери в плач.
- и на мен не ми беше лесно...
- ... и започнах да пия... превърнах се в алкохолик... а съм само на 25... изключиха ме от университета, в фирмата дъртака ме държи, само защото съм изтърсака на дъщеря му... а тя, курва като всички други... любовниците й направо си влизаха у нас... оправдава се с това, че не ставам за нищо в леглото... и как да ставам, като съм с нея, в мислите си ми ти... чукам се с тебе разбираш ли... отдавна не спиме в едно легло, като заспя бълнувам пиянски твоето име...
- мислех че си щастлив с нея...
- не, не съм... този брак се оказа един фарс, една комедия... която продължаваме да играем пред баша й...
Рени въздъхна и запали цигара. Давидофф. Замисли се има ли смисъл да разказва какво й е на нея. По-добре да спести. Едва ли на Жоро му се слуша за "работата" й, за самотните й вечери.
"когато ти си тръгна в тъмнинатааа...
след теб остана само тишинааа
прегърна ме до болка самотатааа...
като змия над моята душа.
Безумно се въртя и обикалям
да стане чудо моля се без глас.
Вратите с надежда се отварят,
но няма те и всичко тук е мраз
." - запя тихичко Жоро
Рени изтръпна. Това беше тяхната песен. Тази песен беше слушала всяка нощ докато пиеше сама в стаята си.
"Чееерно-белите ми дни ела и съживиии,
две думи ми кажи.
Тъне в преспи любовтааа
без твойта топлинааа
измръзнала в студааа
." - подде песента и тя.

Небето започна да розовее. Наближаваше новия ден. Бяха преемръзнали, и се изправиха да се разтъпчат. Жоро се олюляваше пиян. Рени го прегърна през кръста и му помогна да стигнат до колата. Беше не по-малко пияна от него, но седна зад волана. Някак си успя да стигне до апартамента си. Жоро се размърда сънено
- къде сме...
- у дома.

-------------------------

Сложи Жоро да спи като малко дете.Но тя не можеше да заспи. Пусна си ваната, и докато чакаше да се напълни си отсипа от водката в чаша. Примъкна бутилките в банята и когато топлата вода преливаше в ваната се разсъблече. Отпусна се блажено в ароматната вода и продължи да пие.
Ето той беше тук, само една стая ги делеше. Беше близо и толкова далечен. Пиеше и плачеше, давейки се.

Жоро влезе в банята. Рени рязко се потопи в водата и пяната отми сълзите й.
- не спиш ли... - изумено го погледна Рени.
- не... не мога... чух те че се давиш и влязах да видя какво ти е...
- а, задавих се от водката - засмя се пресилено Рени.
Жоро приседна на ръба на ваната и погали с пръст очите й.
- тези очи не трябва да плачат...
- а не... просто гримът се размаза от парата - смънка Рени, но не се сдържа и избухна в плач.
Изведнъж Жоро цопна в ваната и зацелува лицето й, устните, шията....

--------------------
Рени се събуди. Защо,нали още й се спеше. Но разбра, беше я събудила миризмата на приготвено ядене. Усети зверския глад,напиращ в нея и изохка от режещата болка в главата й. Слънцето бледо се процеждаше през копринените завеси в розово. Бавно разсънвайки се Рени изохка още веднъж. Спомни си че бяха правили секс в ваната, после още веднъж на леглото с мокри от къпането тела. Озърна се. Разбърканото легло още пазеше спомена за тази сутрин. Смачканата възглавница до нея, напомняше че някой е спал тук.
В стаята ухаеше на прясно направено кафе, палачинки и пържени филийки. Откри подноса с закуската до себе си, на същото онова шкафче на което али слагаше "прощалния си подарък". В подноса освен чинийките с филийки и палачинки, имаше и купчинка сладко от смокини. В вазичка имаше и роза, откъсната от градинката пред блока. Извика веднъж, двапъти името му, но никой не се появи. Реши да не чака Жоро да се появи,сигурно е слязал за цигари - реши тя. Намаза си една филийка и отхапа блажено. Палачинките бяха с пълнеж от ягодово сладко. Вкусотия.
Излапа всичко, без да й пука за диетата.
И тогава видя листа пъхнат под вазата. Отвори листа и зачете - "Господи,какво направихме... Това не трябваше да се случва... Тръгвам си... за да не се върна... Така е по-добре... и за двама ни..."

Нещо в Рени се пречупи... Реалността продължаваше.

----------------------------------
Измина 1 година. 

Рени живееше в полусън,полужива. Сутрин се будеше с мисълта и спомена за онази сутрин. струваше й се че в стаята ухае на топло кафе,палачинки и пържени филийки. Поглеждаше към празната половинка на леглото си и търсеше да види измачканата възглавница и изританата нехайно завивка.
Но уви... беше сутрин като всяка друга... без палачинки и топло кафе, без роза откъсната от градината...
Проверяваше си редовно емайла за писма от клиенти, когато един ден изтръпна. Подател: Георги Първанов.
Не, това не е президента. Дали е случайна и приликата с името на Жоро? Примряла тя отвори писмото.
"Помниш ли онази нощ на плажа... Помниш ли онази сутрин в апартамента ти... Бяхме щастливи, бяхме избягали от шибания ни живот, от гадното ежедневие...
Хайде да избягаме завинаги...
ела при мен...
моля те...
моля те...
ако не искаш да ме намериш полумъртъв в някоя смотана клиника за психясали алкохолици... ако не искаш да полудея до безумие...
просто ела..."


Рени затвори прозореца с писмото. Пръстите й трепереха.
И изведнъж телефонът иззвъня оглушително и прекъсна мислите й.
- получи ли ми писмото? - Рени трепна от познатия глас.
- да. - не се замисли да излъже че не е  или че не го е прочела. - това някаква шега ли е? ... или плод на пиянско въображение...
- не, не е шега... - гласът заплака в слушалката - полудявам, моля те ... помогни ми... спаси ме ... позволи ми и аз да те спася...

Рени не се колеба повече. Стана, нахвърля всичко в един сак, нахвърля документи и бижута в раницата си. И тръгна към гарата. Нямаше значение кога ще има самолет, ще го чака там. Мислено благодари на Али, че й беше изкарал цялостен международен паспорт - с този паспорт тя го беше придружавала по командировките му в чужбина, когато бягаше от жена си и отиваше да кара ски в Швейцария, да почине на плажовете в Калифорния.
Рени седна в чакалнята, имаше 2 4аса. 2 4аса през които Рени тръпнеше от радост. Най-после щеше да загърби гадния си живот, най-после Жоро щеше да заживее нормално, най-после...

След дългото изморително пътуване, Рени най-после стъпи на летището в Чикаго. Очите й трескаво затърсиха силуета на Жopо, но уплашено не го намираха. Изведнъж някой прошепна в ухото й

- Благодаря ти че дойде ... самолета ни за Мадрид е след 15 минути
Жоро стоеше пред нея още по слаб, с подпухнали от треска очи.
-Мадрид??? ... ако си искал да отидем в Мадрид, можеше да се чакаме там...
- не бях сигурен че ще дойдеш... тръгваме ли? ...
- тръгваме.


Тагове:   понеделник,   омъжиш,


Гласувай:
0



1. ady - Браво
31.10.2006 15:08
:)))))
цитирай
2. анонимен - nastryhanh. . . . . . . be6e veliko...
31.10.2006 15:35
nastryhanh.......be6e veliko!!!!!!!!
цитирай
3. 4ernakotka - blagodarq wi. . . napisah go spon...
31.10.2006 18:17
blagodarq wi... napisah go spontanno powliqna ot razkaza-original :)
towa e pyrwoobraza... bez poprawki i redakciq :)
цитирай
4. cheriti - straxotno
31.10.2006 22:33
Niamam dumi za tova Blagodaria ti Raztarsva6to e i mngo krasivo
цитирай
5. анонимен - vip4e
01.11.2006 00:36
Men me razplaka...istoriqta be6e mnogo trogatelna...bravo mila...
цитирай
6. анонимен - VALETO
24.01.2007 01:25
mnogo mi haresa razkaza bravo na 4ERNAKOTKA
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 4ernakotka
Категория: Забавление
Прочетен: 389444
Постинги: 48
Коментари: 265
Гласове: 68
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031