Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
07.08.2016 16:13 -
Mърфи и Марк - заедно в Рая.
Автор: 4ernakotka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 662 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2016 16:14
Прочетен: 662 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.08.2016 16:14
Mърфи и Марк - заедно в Рая.
---------------------------------------
Ако следите историята на Мърфи, може би сте забелязали че в едно заглавие писах че Марк и Мърфи са неразделни и днес. Именно затова трябва преди да завърша разказа за Мърфи, да напиша за Марк.
Марк беше на 5 години - без болежки, без болести. 2 пъти в живота си беше ходил на лекар - веднъж защото куцукаше и мойта приятелка беше решила че си е набол лапата, пък той си я беше навехнал от тичане. и втория път - заради Макс.
именно затова датата 29 октомври 2009 година се оказа една много лоша шега...
Сутринта Марк скачал и лаел, затворен в гаража - защото мойта приятелка и гаджето й, планираха да се разхождаме заедно през деня, и Марк не можеше да остане в апартамента, където по това време беше бащата на гаджето й. През целия ден, мойта приятелка беше неспокойна и все повтаряше - какво ли прави Марк, нещо става с Марк, хайде да се прибираме при Марк...
Към 6 часа, наближавайки гаражите на блока, тя прошепна - Марки, идваме си. най-после ше те видя...
Момчето отвори гаража, но кучето не изскочи като стрела и да затича полудял от радост.
- нещо е станалоооо - зави тя - къде е Марк, къде сиииии
- спокойнооо... - както винаги гледах оптимистично на нещата - сигурно съседите са отворили вратата и са го пуснали, нали цял ден е лаел и блъскал по вратата ... ей сега ше обиколя блока, сигурно е наоколо...
стигнах до входа на блока и от вика на мойта приятелка ми изведнъж ми стана смразяващо ледено.
- елааааа ... бързо елааааааааа... мирааааа
Влязох в гаража през малката вратичка, първото което ми направи впечатление е че момчето седи като препариран и със замръзнал поглед, вперен към ... нея, която беше клекнала, не по-скоро просната на земята. когато очите ми привикнаха с полу-мрака, видях над какво лежеше. Беше Марк - с муцунка към гаражната врата и поглед гледащ навън.
- хайде, хайдеее ... нема да губим повече времеее ... може да има шанс ... - окопити се тя - помогни ми да го натоварим в багажника ...
Вдигнахме го двете, защото момчето продължаваше да седи като мумия. Тялото тежеше адски, като торба с камъни. и верно беше като голям камък. едва сгънахме лапите да затворим багажника.
- какво е това ... каквооо - хукна към нас момчето, размахвайки във въздуха картонена кутийка - отровили са го ... мамицата им... ше ги убияяяя
взех картонената кутийка и с треперещи пръсти набрах номера на тате. лекар е, той ще каже какво действие са имали хапчетата в кутията, които липсваха. и докато момчето викаше как само да се върне в блока, ше избие всичките съседи, защото са отробили Марк.
- спокойно - както винаги тате говореше с тих глас - кучето нищо няма да му стане от това ... дори и да ги е изял, това са хапчета предизвикващи диария, срещу запек ... дори и да е предозирал, освен да се подриска, нищо друго няма да му се случи.
В Св. Антим, след като на сутринта направиха аутопсия на Марк, се оказа че кучето не е отровено. умрял е с мъчителна смърт от задушаване в резултат от преплитане на червата. в такива случаи до половин час от задушаването имало 10 % шанс да оцелее, а предвид че кучето беше вкочанено, означаваше че сме го намерили поне 4-5 часа след смъртта.
13.
Беше зима. по новинните пак разказваха за бедствени положения из Търговишка област.
Беше изминала почти година от смъртта на "Пепина" - или годината беше минала.и май беше декември, или пък февруари. както и да е де, вече знаете, че съм скарана с хронолгиите.
телефона ми звънна в снежната утрин. също както в онзи снежен слетобед, когато чух новината за смъртта на Пепина, докато вдигах имах особенно предчувствие че става нещо ужасно.
- Мираааа .... Мърфи го нямаааа - чутото така ме шокира, че чак седнах на дивана и успях да промълвя само "ама как го няма" - леля се обадииии ... намерили са го замръзнаааал ... отиде нашия Мърфиии, при Марки и при мамаааа....
- ама как така ... болен ли е бил ... защо не са ни казали...
- не е бил болен .... само скимтял и виел ... но се е движил, нищо съмнително.... само от няколко дни не е близвал храната си, не знаят защо не е искал да яде..
просто нашия Мърфи е чакал, чакал Пепина да се върне, чакал е да спинка при нея в къщата, далеч от снежните нощи. не е искал да спи при Коки, искал си е "мама" ...
но накрая е отишъл при мама и при Марк.
the END
---------------------------------------
Ако следите историята на Мърфи, може би сте забелязали че в едно заглавие писах че Марк и Мърфи са неразделни и днес. Именно затова трябва преди да завърша разказа за Мърфи, да напиша за Марк.
Марк беше на 5 години - без болежки, без болести. 2 пъти в живота си беше ходил на лекар - веднъж защото куцукаше и мойта приятелка беше решила че си е набол лапата, пък той си я беше навехнал от тичане. и втория път - заради Макс.
именно затова датата 29 октомври 2009 година се оказа една много лоша шега...
Сутринта Марк скачал и лаел, затворен в гаража - защото мойта приятелка и гаджето й, планираха да се разхождаме заедно през деня, и Марк не можеше да остане в апартамента, където по това време беше бащата на гаджето й. През целия ден, мойта приятелка беше неспокойна и все повтаряше - какво ли прави Марк, нещо става с Марк, хайде да се прибираме при Марк...
Към 6 часа, наближавайки гаражите на блока, тя прошепна - Марки, идваме си. най-после ше те видя...
Момчето отвори гаража, но кучето не изскочи като стрела и да затича полудял от радост.
- нещо е станалоооо - зави тя - къде е Марк, къде сиииии
- спокойнооо... - както винаги гледах оптимистично на нещата - сигурно съседите са отворили вратата и са го пуснали, нали цял ден е лаел и блъскал по вратата ... ей сега ше обиколя блока, сигурно е наоколо...
стигнах до входа на блока и от вика на мойта приятелка ми изведнъж ми стана смразяващо ледено.
- елааааа ... бързо елааааааааа... мирааааа
Влязох в гаража през малката вратичка, първото което ми направи впечатление е че момчето седи като препариран и със замръзнал поглед, вперен към ... нея, която беше клекнала, не по-скоро просната на земята. когато очите ми привикнаха с полу-мрака, видях над какво лежеше. Беше Марк - с муцунка към гаражната врата и поглед гледащ навън.
- хайде, хайдеее ... нема да губим повече времеее ... може да има шанс ... - окопити се тя - помогни ми да го натоварим в багажника ...
Вдигнахме го двете, защото момчето продължаваше да седи като мумия. Тялото тежеше адски, като торба с камъни. и верно беше като голям камък. едва сгънахме лапите да затворим багажника.
- какво е това ... каквооо - хукна към нас момчето, размахвайки във въздуха картонена кутийка - отровили са го ... мамицата им... ше ги убияяяя
взех картонената кутийка и с треперещи пръсти набрах номера на тате. лекар е, той ще каже какво действие са имали хапчетата в кутията, които липсваха. и докато момчето викаше как само да се върне в блока, ше избие всичките съседи, защото са отробили Марк.
- спокойно - както винаги тате говореше с тих глас - кучето нищо няма да му стане от това ... дори и да ги е изял, това са хапчета предизвикващи диария, срещу запек ... дори и да е предозирал, освен да се подриска, нищо друго няма да му се случи.
В Св. Антим, след като на сутринта направиха аутопсия на Марк, се оказа че кучето не е отровено. умрял е с мъчителна смърт от задушаване в резултат от преплитане на червата. в такива случаи до половин час от задушаването имало 10 % шанс да оцелее, а предвид че кучето беше вкочанено, означаваше че сме го намерили поне 4-5 часа след смъртта.
13.
Беше зима. по новинните пак разказваха за бедствени положения из Търговишка област.
Беше изминала почти година от смъртта на "Пепина" - или годината беше минала.и май беше декември, или пък февруари. както и да е де, вече знаете, че съм скарана с хронолгиите.
телефона ми звънна в снежната утрин. също както в онзи снежен слетобед, когато чух новината за смъртта на Пепина, докато вдигах имах особенно предчувствие че става нещо ужасно.
- Мираааа .... Мърфи го нямаааа - чутото така ме шокира, че чак седнах на дивана и успях да промълвя само "ама как го няма" - леля се обадииии ... намерили са го замръзнаааал ... отиде нашия Мърфиии, при Марки и при мамаааа....
- ама как така ... болен ли е бил ... защо не са ни казали...
- не е бил болен .... само скимтял и виел ... но се е движил, нищо съмнително.... само от няколко дни не е близвал храната си, не знаят защо не е искал да яде..
просто нашия Мърфи е чакал, чакал Пепина да се върне, чакал е да спинка при нея в къщата, далеч от снежните нощи. не е искал да спи при Коки, искал си е "мама" ...
но накрая е отишъл при мама и при Марк.
the END
PsychFit - личност
Ще има ли пряк сблъсък между Русия и САЩ...
Как един древноримски пълководец се оказ...
Ще има ли пряк сблъсък между Русия и САЩ...
Как един древноримски пълководец се оказ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 68
