Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
07.08.2016 15:30 -
Mърфи и тайфата - историята продължава....
Mърфи и тайфата - историята продължава....
------------------------------------------------------------
4.
Четвъртия член в семейството се казваше Мечо.
Един ден вкъщи дойде един 3-метрa висок и метър широк бабанка, с гъста черна брада и каза: ето това е Мечо, запознайте се... и решете ше остане ли...
Мечо беше същинско голямо мече. Пухкав, дебел, с гъста черна козина.
Докато Марк си имаше дружка, Мърфи и Мечо си паснаха идеално. Хем мързеливи, хем готови за бели.
Заминахме с приятелката ми, май за родния й град,без кучетата, или май Марк беше с нас. Цеци щеше да минава да ги наглежда преди и след работния си ден.
още на другия ден ни събуди с новините... Мърфи опикал и осрал навсякъде, Мечо изпочупил щорите в "кучкарника" - въпросната стая дето тока тресна Маюша.
Хазяйката огледа щетите и отсече - за щорите 300 лв, по 100 на прозорец. туй са щори от Италия и са скъпи. нито една от тях не става за употреба. трябва да вземем нови.
Придвидливо бяхме изкарали от апартамента Мая и Мечо, че знаеше само за Мърфи. и горкия мързеланчо, беше набеден за "белята".
След седмица имаше нови щори - в кварталния магазин за плочки и щори, цената за 3 щори (същия цвят) беше 50 лева. :) ... явно, защото не са внос от Италия :v
5.
забравихте ли за Макс? е, врееме е да се включи в историята...
покрай кучетата, бяхме спрели да ходим до "хотела". но пък помагахме с финанси - храна за кучовците, не само за Макс; лекарства за болника и наема за клетката му.
но след месец, лекарствата не само не помогнаха, ами се влоши състоянието му. така, Макс беше изваден от хотела и дойде вкъщи. понеже трябваше да е в карантина, го изолирахме в другата стая.
за първи път видях куче да яде от лъжица и то кисело мляко. редувахме се с приятелката ми да го храним. ако беше моя ред - давах му купичката с мляко под муцунката, надигаше се на предни лапи и си я излокваше лакомо. хапчето пък беше затикано в хапка от месо.
ако го хранеше приятелката ми - беше от лъжица. както го хранеше и му говореше. "хайде, яж за да оздравееш... хайде, бори се... хайде, още една лъжица... хайде, трябва да оздравееш ... ще оздравееш, заради мене, нали?"
не предполагах, че след години ще попадна в подобна ситуация...
залежа се нашия Макс - лекарите не даваха шансове, но мойта приятелка не се предаваше ... що пари отидоха по изследвания, прегледи, системи...
един ден - добре че имахме познат с такси, та той ни разкарваше по лекарите - отидохме с чичката в Студенски град. За първи път отивах там. Макс имаше записан час за преглед при един професор от Ветеринарния Факултет.
"ще се оправи - даде надежда човека - ... не се отказвайте"
не се отказвахме. Докато Макс бавно оздравяваше, Марк се разболя. Мечо и Мърфи не се заразиха - имаха си силен имунитет от улицата явно. Но коварната болест, пренесла микробите си по дрехите ни, зарази домошаря Марк. Добре че я спипахме навреме ... но наред с Макс, и Марк тръгна по ветове. А той както ги обичашееее ... :v
6.
По това време, хазяйката започна да води в апартамента едни групи от хора. Била решила да не губи време, и като изтече договора ни, да го прекрати с нас и да нанесе нови наематели.
то историята тук е друга - в последствие, се оказа, че го е продала. и била сключила договор за покупко-продажба, още преди да изтече нашия договор. но хитро го нагласила, да се нанесат хората, след като изтече нашия, та да не ни плаща неустойки. това разбрахме, когато реши че ще прави ремонт на апартамента на наши разноски, защото кучетата го съсипали. ... и не само че не ни плати неустойка, ами трябваше да платим 1500 лева за ремонта....
та един ден - звъни наша Мая, предварително и казва да изчистим и да оправим, че ше идват хора. Мойта приятелка специално я предупреди, преди да стигне до блока, да звънне, за да изляза с Марк и Мърфи. (хазяйката знаеше само за Мърфи, а Марк си го знаеше от бебе).
след час звъни пак - аз съм наблизо...
отварям вратата и докато Мечо и Мърфи излитат като стрели, виждам как се сблъскват с Мая и още 3ма. В същото време аз съм зад тях, едва удържайки Марк на синджира и Мая в едната ми ръка. А Макс - все още неукрепнал се влачи около нас.
- кааакво става тука беееееее - едва не припадна от ужас и изненада наша Мая, а тримата с нея са онемели от гледката.
Чула писъка, мойта приятелка изскочи в коридора, а аз усмихвайки се към всички сконфузено заслизах по стълбите.
когато се прибрахме след 15 минути, мойта приятелка каза с въздишка:
- Мая каза, че само Марк може да остане тук ... другите трябва да ги махнем ...
7.
е, нема как - нае нашата цял бус. натовари вътре диван и фотойли, хазяйката й ги беше продала. и барабар с мебелите в буса се качиха и кучовците.
след час и половина мии звъни ...
спрели на една бензиностанция, да заредят гориво, да починат, да поразходят кучетата...
Мечо се откъснал от групата и избегал. Гонили го, търсили го... ама на изплъзнал им се...
така в Попово пристигнаха 3 броя - Макс и Мърфи, а Мая замина за едно поповско село да живее на двора при един поповски приятел
------------------------------------------------------------
4.
Четвъртия член в семейството се казваше Мечо.
Един ден вкъщи дойде един 3-метрa висок и метър широк бабанка, с гъста черна брада и каза: ето това е Мечо, запознайте се... и решете ше остане ли...
Мечо беше същинско голямо мече. Пухкав, дебел, с гъста черна козина.
Докато Марк си имаше дружка, Мърфи и Мечо си паснаха идеално. Хем мързеливи, хем готови за бели.
Заминахме с приятелката ми, май за родния й град,без кучетата, или май Марк беше с нас. Цеци щеше да минава да ги наглежда преди и след работния си ден.
още на другия ден ни събуди с новините... Мърфи опикал и осрал навсякъде, Мечо изпочупил щорите в "кучкарника" - въпросната стая дето тока тресна Маюша.
Хазяйката огледа щетите и отсече - за щорите 300 лв, по 100 на прозорец. туй са щори от Италия и са скъпи. нито една от тях не става за употреба. трябва да вземем нови.
Придвидливо бяхме изкарали от апартамента Мая и Мечо, че знаеше само за Мърфи. и горкия мързеланчо, беше набеден за "белята".
След седмица имаше нови щори - в кварталния магазин за плочки и щори, цената за 3 щори (същия цвят) беше 50 лева. :) ... явно, защото не са внос от Италия :v
5.
забравихте ли за Макс? е, врееме е да се включи в историята...
покрай кучетата, бяхме спрели да ходим до "хотела". но пък помагахме с финанси - храна за кучовците, не само за Макс; лекарства за болника и наема за клетката му.
но след месец, лекарствата не само не помогнаха, ами се влоши състоянието му. така, Макс беше изваден от хотела и дойде вкъщи. понеже трябваше да е в карантина, го изолирахме в другата стая.
за първи път видях куче да яде от лъжица и то кисело мляко. редувахме се с приятелката ми да го храним. ако беше моя ред - давах му купичката с мляко под муцунката, надигаше се на предни лапи и си я излокваше лакомо. хапчето пък беше затикано в хапка от месо.
ако го хранеше приятелката ми - беше от лъжица. както го хранеше и му говореше. "хайде, яж за да оздравееш... хайде, бори се... хайде, още една лъжица... хайде, трябва да оздравееш ... ще оздравееш, заради мене, нали?"
не предполагах, че след години ще попадна в подобна ситуация...
залежа се нашия Макс - лекарите не даваха шансове, но мойта приятелка не се предаваше ... що пари отидоха по изследвания, прегледи, системи...
един ден - добре че имахме познат с такси, та той ни разкарваше по лекарите - отидохме с чичката в Студенски град. За първи път отивах там. Макс имаше записан час за преглед при един професор от Ветеринарния Факултет.
"ще се оправи - даде надежда човека - ... не се отказвайте"
не се отказвахме. Докато Макс бавно оздравяваше, Марк се разболя. Мечо и Мърфи не се заразиха - имаха си силен имунитет от улицата явно. Но коварната болест, пренесла микробите си по дрехите ни, зарази домошаря Марк. Добре че я спипахме навреме ... но наред с Макс, и Марк тръгна по ветове. А той както ги обичашееее ... :v
6.
По това време, хазяйката започна да води в апартамента едни групи от хора. Била решила да не губи време, и като изтече договора ни, да го прекрати с нас и да нанесе нови наематели.
то историята тук е друга - в последствие, се оказа, че го е продала. и била сключила договор за покупко-продажба, още преди да изтече нашия договор. но хитро го нагласила, да се нанесат хората, след като изтече нашия, та да не ни плаща неустойки. това разбрахме, когато реши че ще прави ремонт на апартамента на наши разноски, защото кучетата го съсипали. ... и не само че не ни плати неустойка, ами трябваше да платим 1500 лева за ремонта....
та един ден - звъни наша Мая, предварително и казва да изчистим и да оправим, че ше идват хора. Мойта приятелка специално я предупреди, преди да стигне до блока, да звънне, за да изляза с Марк и Мърфи. (хазяйката знаеше само за Мърфи, а Марк си го знаеше от бебе).
след час звъни пак - аз съм наблизо...
отварям вратата и докато Мечо и Мърфи излитат като стрели, виждам как се сблъскват с Мая и още 3ма. В същото време аз съм зад тях, едва удържайки Марк на синджира и Мая в едната ми ръка. А Макс - все още неукрепнал се влачи около нас.
- кааакво става тука беееееее - едва не припадна от ужас и изненада наша Мая, а тримата с нея са онемели от гледката.
Чула писъка, мойта приятелка изскочи в коридора, а аз усмихвайки се към всички сконфузено заслизах по стълбите.
когато се прибрахме след 15 минути, мойта приятелка каза с въздишка:
- Мая каза, че само Марк може да остане тук ... другите трябва да ги махнем ...
7.
е, нема как - нае нашата цял бус. натовари вътре диван и фотойли, хазяйката й ги беше продала. и барабар с мебелите в буса се качиха и кучовците.
след час и половина мии звъни ...
спрели на една бензиностанция, да заредят гориво, да починат, да поразходят кучетата...
Мечо се откъснал от групата и избегал. Гонили го, търсили го... ама на изплъзнал им се...
така в Попово пристигнаха 3 броя - Макс и Мърфи, а Мая замина за едно поповско село да живее на двора при един поповски приятел
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 68
