aз съм това което съм :: На доброто ще ти отговори с благодарност, защото ти го спаси. . .

Мърфи
На доброто ще ти отговори с благодарност, защото ти го спаси ...
-----------------------------------------
Мърфи и Макс, живееха в съседни дворове. Макс беше в двора на дядото на мойта приятелка, Мърфи - при майка й.

7.
Отиваме с приятелката ми един ден в Попово, гледаме Мърфи лежи на дивана в къщата на Майка й и не скача да ни се радва. което е много подозрително, защото по принцип Мърфи откачаше от радост да види нея или мене.
Вика го мойта приятелка, пляска с ръъце ... Мърфи се надигна с усилия, слиза с мъка от дивана и се свлича на пода.
- какво е станалооо с кучетоооо .... - писва мойта приятелка срещу братчето си и срещу майка си.
- амиии ... - замънка майка й...
- ми тоооо - захъка Коки.
- кажете бееееее ... какво му имаааа - изпада вече в паника наш"та - защо не сте го завели на лекар ...
- то клиниката е до нас, ама...
без да губи повече време, мойта приятелка хукна към клиниката, аз след нея, а Мърфи куцук-куцук се влачи с нас
- счупен е - беше диагнозата - но тук нищо не можем да направим, освен да му бием инжекция ... хирург можем да извикаме от Търговище, но той ще дойде в понеделник.
- как в понеделник ... туй куче ше се мъчи дотогава ли ... пък и ние тръгваме утреее...
Връщаме се в къщата на майка й, Коки се е изнесъл стратегически, за да избегне крясъците на кака си.
- чакай сега да ти кажа - заговори майка й. - коки е виновен... заключил е входната врата на двора и излязаъл... а Мърфи на покрива на гаража... прескочил парапета и паднал долу ...
- вие сте безотговорниии - закрещя мойта приятелка - не стига че сте виновнииии ... не стига че не сте завели кучето на лекар ... ами не сте ми и казали че е станало товааа...
- ами...
- и кога стана това ...
- преди две седмици...
- това еееее ... краааай ... сега ше взема Мърфи в София, ше го излекувам ... а ти повече няма да го видиииш.
- моля те... недей така... - разплака се жената - той ми е като детеееее.
- дете, дете ... ама какво му причинихте на това детееее.

Та така, прибираме се към София. на задната седалка сме аз, Марк и Мърфи. Тесничко ни е, защото половината седалка беше заета с някакви кашони. Мърфи и Марк са един върху друг, Марк ни тъпче за да се залепи на някой от двата прозореца и да го блъска с муцуна, за да изяде минаващите коли... но Мърфи е щастлив. Пак е заедно с нас.

8.
Остана Мърфи в клиниката - същата Св. Антим, от която вдигнах ръце - за наблюдение. Беше с шина на крака, с фуния на главата.
но на 3тия ден ни помолиха да си го вземем, защото положението било нетърпимо. нашия виел денонощно, блъскал по клетката, не искал да яде....
нормално, вижда ни по няколко пъти на ден - клиниката е близо - а не се прибира с нас.
взехме го ... махнахме фунията, че все си блъскаше главата по стената да я свали.
хитрушкото ни дебнеше, и дърпаше железата в крака си. искаше да ги махне. е, нямаше как, краищата им бяха заковани някак си в дъски. но разраняваше дупките в крака си около железата.
от Св. Антим бяха категорични - кракът е инфектиран, в костта са влезли микроорганизми и я ядат... положението е трагично, кракът трябва да се отреже иначе ше гангреняса... а аз трябва да платя 700 лева за функциите досега ...
окейй - усмихвам се - ше ги платя... махнете му шините ... на части ше платя... но крака няма да режете ... на мой риск.

ха познайте дали кракът гангреняса и дали аз платих 700 лева :)

Нагоре